На територията на МИГ „Троян – Априлци – Угърчин“ също се намират множество исторически и архитектурни паметници преминали през вековете от дълбока древност до днес.

Троянският манастир "Успение Богородично"

Не само е най-големият старопланински манастир, но и трето по големина духовно средище в България.  Още през 1830 г. той е обявен за ставропигиален, като запазва статута си и до днес. Манастирът е паметник на културата от национално значение.

Манастирската летопис на Троянската света обител свидетелства, че е построен през 1600 г. Още със създаването на манастира се построява и малка дървена църква “Рождество Пресветая Богородици”. През 1835 година се издига нов храм в манастира – църквата “Успение Пресветая Богородици”. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдени възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Църквата и стенописите са обявени за паметници на културата от национално значение.

Троянският манастир е бил огнище на българска просвета и книжнина. Тук през 1765 г. е открито първото монашеско училище, а през 1869 г. то прераства в светско.

През 1871 г. Васил Левски основава в манастира първия в страната монашески революционен комитет.

Стенописна украса на манастирската църквата е дело на известния възрожденски художник Захари Зограф. Със своята архитектура, дърворезби и художествена украса (икони, стенописи) манастирът оказва влияние върху развитието на занаятите в Троян и Троянско – грънчарство, дърворезба.

Троянският манастир, освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, е известен и с развито си земеделие, животновъдство и особено овощарство. Братята монаси произвеждали сливова ракия със завидно качество. През 1894 г. те участват с ракия – собствено производство, в Анверската изложба (Белгия) и са отличени с бронзов медал и диплом.

При избухването на Априлското въстание в манастира е разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници.

Днес в манастирската църква, се намира гробът на последния български патриарх Максим (1914-2012). По изрично негово желание, той е погребан в любимата си Троянската обител - мястото, в което е прекарал послушническите си години.

На 15 август - Успение Богородично, когато е храмовият празник на манастира, в селото се стичат хиляди поклонници от страната и чужбина. По същото време край стените на манастира се провежда и голям занаятчийски панаир с повече от 150 годишна история.

"Свети Никола" е скит на Троянския манастир

Разположен на около километър югоизточно от него, на западния склон на връх Иван дял (1046 м.) в Троянска планина, част от Средна Стара планина и на километър североизточно от село Черни Осъм.

Скитът е основан през 1785 г. от игумена на Троянския Манастир Паисий, а е възобновен в сегашния си вид през 1812 г. През периода 1794-1869 г. в него се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. Скитът представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмо с лековита вода.

Черквата е построена през 1812 година, а новите жилищни постройки – между 1950 и 1960 г. от архимандрит Йосиф Минков. Скитът притежавал забележителен фино резбован иконостас, дело на майстори от Самоковската резбарска школа, който в момента се съхранява в Троянския манастир.

В манастирския двор е гробът на хайдут Велко от Шумен, починал от раните си през 1848 година.

Скитът е обявен за паметник на културата.

Зелениковският манастир “Свети Йоан Кръстител”

Намира се в местността Зелениковец в Троянския Балкан, на около 8 км. Югоизточно от Троянския манастир и на около 5 км. Южно от с. Черни Осъм.

Зелениковският манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. За съжаление е опожарен скоро след това. По време на Априлското въстание през 1876г. Турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914г. Е осветена новата църква. Особен интерес в църквата представлява иконостасът, изработен от майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа. Манастирският комплекс се състои от черква и няколко жилищни и стопански сгради, като най-старата запазена жилищна сграда е от 1872г. Черквата е трикорабна, едноапсидна и еднокуполна псевдобазилика с открит притвор и камбанария над него. Манастирът и до ден днешен не е снабден с ток и вода. По настоящем се обитава само от възрастна жена (баба Данка), която от повече от 20 години живее в него и го поддържа.

Късноантична крепост край село Дебнево, в района на Троян.

Находките на територията на крепостта се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство /12-14 век/. Укрепителната система на някогашната твърдина се състои от две паралелно-концентрични стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на крепостта са открити основите на 17 отделни жилищни и стопански сгради, както и постройки на военни гарнизони.

На хълма Калето са разкрити също така християнски некропол с 145 гроба от времето на царете Иван Александър /1331-1371 г./ и Иван Шишман /1371-1395 г./, както и гробове от 16-17 век. Открити са още халколитна каменна брадва /V хил. Пр. Хр. /, измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха /IV - III пр. Хр. / както и парчета от съдове и глинени прешлени за вретено.

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян (МНХЗПИ) е уникален за страната и е единственият, в чиито експозиции в детайли са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса.

Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.

В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.

Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба.

Природо-научният музей в с. Черни Осъм

Място, в което посетителите могат да разгледат не само голямото разнообразие на животинския свят, но и природните забележителности в Стара планина и близкия Национален парк, Централен Балкан“.

Началото на музейната сбирка е поставено през 1965 г. от местния учител по биология Илия Илиев, който заедно със своите ученици започва да събира животински и растителни видове. Постепенно колекцията, подредена в коридорите на училището, се разраства и през пролетта на 1976 г. е преместена в нова сграда. От 1 януари 1977 г. сбирката става филиал на Историческия музей в Ловеч, а като самостоятелен музей се оформя през 1992 г.

На двата етажа на Природонаучния музей се съхраняват над 700 експоната. Изложени са над 25 вида препарирани бозайници, а разходката сред експонатите е озвучена от аудиозаписи на животински звуци. На втория етаж върху цветни диорамни витрини с големи снимки е показана средата, в която живеят бозайниците - глигани, вълци, чакали, диви котки, сърни, благородни елени, елен-лопатар и др.

В стъклени витрини са изложени 11 вида риби, обитаващи река Черни Осъм, има и експонати на изчезнали видове. Посетителите могат да видят още 12 вида земноводни и 15 вида влечуги, характерни за района на Централна Стара планина. Голяма е и колекцията от насекоми.

Множество сгради в град Троян са обявени за архитектурни паметници с национално значение.

Девическия манастир „Света Троица”

Разположен е не далеч от центъра на град Априлци. Построен е през 19 век. Инициатор за създаването е Петър Йончев. Легендата разказва, че той обрекъл малката си дъщеря за послушница в манастир. Още като дете я изпратил в Калоферски манастир. Но тъгата за родното място била голяма и затова решил да организира изграждането на девически манастир, та тук, в него, да прибере дъщеря си. Манастирът е бил опожарен и разграбен по време на Априлското въстание. Благодарение на родолюбивото население, манастира е възстановен след Освобождението. Тук се съхраняват и светите мощи на несклонилите до последно своята вяра мъченици. Ако някой поиска може да се преклони пред техния подвиг и да поиска тяхното свето застъпничество.

И в град Априлци множество сгради са обявени за архитектурни паметници с местно и национално значение.

На територията на община Угърчин няма по-характерни природни забележителности, архитектурни и исторически паметници.

Религиозни паметници.

Троянски манастир „Успение Богородично“в село Орешак, община Троян.

Зелениковски манастир „Св. Йоан Кръстител“в местност, Зелениковец“ в Троянската част на Стара планина, на около 8 км югоизточно от Троянския манастир и на около 5 км южно от село Черни Осъм.

Църква „Св. Параскева Петка“ в гр. Троян.

Църква „Св. Николай Летни“ в село Гумощник, община Троян.

Църква „Св. Всях Светих“ в село Голяма Желязна, община Троян.

Църква „Възнесение Господне“ в село Шипково, община Троян.

Църквата „Възнесение Господне“ („Св. Спас“) в село Калейца,

Църква „Св. Архангел Михаил“ в село Дълбок дол, община Троян.

Църква „Св. Архангел Михаил“ в село Врабево, община Троян.

Църква „Св. Петка“ в село Дебнево, община Троян.

Църква „Св. Петка“ в село Борима, община Троян.

Църква „Св. Петка“ в село Чифлик, община Троян.

Църква „Св. Димитър“ в село Добродан, община Троян.

Църква „Св. Димитър“ в село Ломец, община Троян.

Църква „Св. Димитър“ в село Бели осъм, община Троян.

Църква „Св. Дух“ в село Белиш, община Троян.

Църква „Св. Иван Рилски“ в село Балканец, община Троян.

Параклис „Св. Богородица Животворен източник“ в махала Баба Стана, село Орешак, община Троян.

Параклис „Св. Великомъченик Мина“ в село Горно трапе, община Троян.

Параклис „Рождество Богородично“ в село Белиш, община Троян.

Скит „Св. Никола“ в махала Миленча над Троянския манастир, община Троян.

Църква "Св. Великомъченик Георги Победоносец" в квартал Ново село на град Априлци.

Възрожденска църква "Св. Параскева" в квартал Ново село на град Априлци.

Църква "Св. Троица" в квартал Ново село на град Априлци.

Храм "Св. Пророк Илия" в квартал Зла река на град Априлци.

Църква "Св. Великомъченик Димитър Солунски" в квартал Видима на град Априлци.

Църква "Рождество Богородично" в квартал Острец на град Априлци.

Църква "Успение Богородично" в квартал Острец на град Априлци.

Църква "Св. Архангел Михаил" в село Скандалото, община Априлци.

Църква "Покров Богородичен" в село Велчево, община Априлци.

Черковище "Възнесение Господне" в махала Маришница, на град Априлци.

Църква "Света Параскева" в град Угърчин.

Църква "Св. Архангел Михаил“ в село Голец, община Угърчин.

Църква "Св. Архангел Михаил" в село Драгана, община Угърчин.

Църква "Св. Йоан Рилски" в село Каленик, община Угърчин.

Църква "Св. Архангел Михаил" в село Катунец, община Угърчин.

Църква "Всех святих" в село Микре, община Угърчин.

Църква "Св. Николай Мирликийски" в село Сопот, община Угърчин.