На територията на МИГ „Троян – Априлци – Угърчин“ се намират археологически паметници, които свидетелстват за човешко присъствие по тези земи от дълбока древност.

Состра.

Состра (от старогръцки – пояс, превръзка, преграда) е шестата крайпътна станция по римския път, Виа Траяна“, който свързва провинция Долна Мизия с Тракия. Останките от нея се намират на 12 км. Северно от Троян и на 28 км. Южно от Ловеч.

Римската крайпътна станция и кастел Состра са разположени върху територия, която в Предримската епоха (Ι хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи. Този комплекс е изграден на важен военен път, свързващ градовете Колония Ескус (с. Гиген, Плевенско) и Филипополис (дн. Пловдив). Съответно пътят свързва двете римски провинции Долна Мизия и Тракия.  През периода Ι – V в. сл. Хр. тази пътна артерия е сред най-натоварените в търговски и военен аспект.

Строителството на крепостта започва около 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването, не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. В началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите. Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

На километър южно от крепостта, в местността „Гергьова черква“, са открити останки от късноантична еднокорабна църква, строена през IV-V век и вероятно използвана до Средновековието, която е тежко засегната от иманярско разкопаване през 1999 година.

Римски път „Виа Траяна“

Троян е една от общините, през които преминава античният път, Виа Траяна“- древна пътна артерия, свързваща Рим с Източните провинции на империята и Близкия изток. Той е и сред най-дългите и добре проучени римски пътища в България. Първите римски пътни строежи върху вече използвани тракийски пътища датират още от управлението на император Нерон (69-г. сл. Хр.), но окончателното прокарване на пътя се свързва с името на император Траян (98-117 г. сл. Хр.), чието име, чрез названието на пътя преминава и върху днешното селище Троян. Минавайки през планината Хемус, пътят свързвал провинция Долна Мизия с Тракия. По цялото продължение на пътя – от Ескус до Филипополис, са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях се разполагат военни контингенти, чиято основна цел е да наблюдават и бранят този важен търговски и военен римски път.

Освен добре запазената крепост Состра, на троянска територия туристите могат да разгледат и останки от две други опорни станции-крепости на пътя – Ад Радицес (букв. При полите на планината) съответства на мястото, където се намира местността Шамака, в близост до махала Камен мост (с. Бели Осъм) и билната крайпътна станция Монтемно.

Днешният Троянски проход в голямата си част се вие върху останките от този стар проход в Стара Планина, свързвал още преди две хилядолетия Севера и Юга на Балканите.

Средновековна крепост Русалийски проход

Късноантична и средновековна преградна стена има в сегашният „Русалийски проход“ под билото на Стара планина от северната страна, на 10.7 km югоизточно по права линия от центъра на град Априлци и на 0.96 km северозападно по права линия от хижа Тъжа. Съвременният „Русалийски проход“ е разположен в Троянско- Калоферския дял на планината, източно от връх „Марагидик“/“Русалка“. Античният „Русалийски проход“се намира на самия връх. По времето на Рим и траките трасето на пътя е слизало на север по рида спускащ се от самия връх на северозапад. Той е най- високият проход пресичащ Централна Стара планина. Крепостите от двете страни на река Боазка и река Острешка, са служели за охрана на пътя. Стената на преградата е права, дълга 111 m и дебела 2 m. Построена е в посока югозапад- североизток. От югозападната страна е свързана със скала, а в североизточната завършва с кула. Точно където пътя пресича стената, е разположена втора кула с размери 12х8 m. Възможно е там да е имало врата за затварянето на прохода. Зидарията е от ломен камък, споен с бял хоросан. Преградата може би е построена от Източната, римска империя и е преизползвана през средновековието. С промяната на границите от река Дунав на Стара планина, византийците изместват отсечки от трасетата на много антични пътища, с цел да минават през места за по- лесна отбрана, а някой проходи са изцяло затворени и вероятно изкуствено залесени. Тук в случая е същата ситуация, където трасето на пътя е преместено в седловината. Това се доказва и от станцията под хижа Тъжа, която не е антична, а късноантична и средновековна.

Средновековна крепост връх Голям Острец 

Тракийска, антична и късноантична крепост има на 2.63 km източно по права линия от центъра на кв. Острец на гр. Априлци, на извисяващия се куполообразен връх „Острец“. В билната част на върха през V-III в.пр.н.е. е била построена тракийска крепост. През IV-VI век на крепостното съоръжение е направено преустройство, като са издигнати нови стени. Първоначално крепостната стена е била изградена от ломени камъни без спойка. При траките крепостта е била с неправилна форма, а при римляните във вид на квадрат. От север и запад тя е била естествено защитена от множество стръмни скали. Следи от укрепване се намират от югоизточната страна където се забелязват основите на 3 малки кули. Югоизточно от цитаделата са запазени останки от градежи с квадратна и правоъгълна форма. Височината на най- запазените зидове достига 0.6-0.7 m. Стените са градени от камъни без спойка. Крепостната стена е била широка 2.4-2.9 m. Входът е бил тесен и е бил защитен от кула с размери 2.4-2.9 m. При сондажни разкопки в тази крепост са открити следи от пожари и разрушени жилища. Открито е водохранилище. На съседния, по- нисък връх от масива е имало правоъгълна кула с размери 7/5 m. Местността се нарича „Соколов връх“. Според проф. Ат. Милчев, проучвал крепостите, и двете укрепления са разрушени в началото на III в.пр.н.е. от келтите. По- късно, през римската епоха, те частично са възстановени. Тракийската крепост на Острец е имала визуална връзка на юг с укрепленията и станцията в „Русалийски проход“; на северозапад с легендарната крепост „Зелени град“ на връх „Черни връх“ и към крепостта над село Скандалото и на запад с калето над река „Зла река“.

Селище в местността Варниците – Долната елия, Угърчин

Следи от селище, обитавано в началото на бронзовата епоха (2400-2200 г.пр.н.е.), са открити в местността Варниците - Долната елия, и в близката м. Калето, където освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо или така наречените „Угърчински тип" брадва.

Едната от тях е открита преди повече от 60 години на около 1 км от селото към Калето, срещу една пещера близо до коритото на р.Света, а другата в м. Варниците - Долната елия, и двете са почти еднакви по форма. Глинените съдове, разкрити около язовира при р.Света, свидетелстват, че в края на бронзовата епоха тук е имало по-значително селище. Около язовира при р. Света се намират находки от ранната и по-късната желязна епоха, останали от селището, простирало се по склоновете па цялата долина.

Многобройните надгробни могили свидетелстват, че този край е бил заселен от траките. Единичните и по-големи могили при Гладни дял, Бели камък, на Хубенов рът, на Дренова могила, на Гайларски рът и на други места, са показвали, че отделни по-самостоятелни тракийци, имали наблизо владение с жилищни и други постройки.

Некрополите в могили, северно от града, каквито е имало при Пастухов брод на р. Каменица (десет могилки), на Беглишки харман (двадесет), и в дворовете на машиинотракторната и скотовъдната станция (около 100), показват, че наоколо е имало значителни селища. За съжаление само в три могили са правени разкопки и датирани от II и III в.

Надгробните могили в м. Беглишки харман.

През 1915 г. са проведени разкопки в една от надгробните могили в м. Беглишки харман, община Угърчин. Там е било открито погребение чрез изгаряне на трупа. От запазените фрагменти от глинени съдове е установено, че могилата е била насипана през ІІ - III в. През 1921 г. са разкопани само две от стоте могили от некропола, северно от селото, между Каменица и Лепетура. Тази местност се наричала Латинските гробища. В тях са разкрити материали от епохата на римското владичество. Едната могила с диаметър 10 м и височина 0, 60 м е била заобиколена с кръг от плоски камъни, поставени един върху друг. Един пласт от подобни камъни я покривал цялата. Над камъните по цялото протежение имало разпръснати късове от глинени съдове. Под каменния пласт са открити въглени с дребни остатъци от кости, малки железни гвоздеи, начупени глинени съдове и две съвсем изтрити бронзови монети. Втората могила имала същите размери и била заобиколена от каменен пласт. В центъра на могилата под каменния пласт е открито огнище с диаметър 2 м, където освен въглени имало фрагменти от глинени лампички, бронзови тръбички, бронзови маниста и човешки кости. Археологическите находки показват, че този некропол е тракийски и датира към II-III в.