Анализ на предлагани вина на територията на МИГ „Перущица-Родопи“.

1. Идентифициране на традиционните видове винени сортове попадащи в обхвата на изследваната територия.

Виното е един от най-ярките национални символи, с които сме разпознаваеми. Не е случайно, че центровете на културата и цивилизацията възникват на местата, на които от най-древни времена, хората са се научили да правят вино.

Същото важи и за особеностите на всяка една страна, което произвежда вино – за България – раят на гъмзата в Лясковец и Сухиндол, подбалканските мискетови полета и земята на мавруда между Асеновград и Перущица, където попада и нашата изследвана територия.

Основно направление в иследваната област е производството на винено грозде, което осигурява суровината за качествените трапезни вина, с които е известен района. Природните условия в изследвания район обусляват специализацията на лозарството в отглеждането на сортове за направата на червени сухи вина, както и за производството на широк асортимент на десертно грозде.

Най-разпространените сортове, които са визитката на Родопската яка и които се отглеждат поколения наред са:

1.1. Мавруд.

В района около Асеновград, територията на община Родопи и Перущица се отглежда уникалният бълграски сорт мавруд.

Маврудът е локален и изключително прецизен в избора си на местообитание сорт, който се развива най-добре върху песъчливи почви с близка подпочвена вода. Гроздовете са големи, крилати, полусбити до рехави. Зърната са дребни, с дебела тъмносиня ципа. Мавруд е родовит, къснозреещ сорт. Гроздето има добра захарност и е богато на киселини и багрилни вещества. Не е подходящ за консумация в прясно състояние, затова виното, произведено от него трябва да зрее от три до пет години, за да достигне алкохолния и захарния си градус, и да разгърне напълно характера си.

Прието е да се смята, че името на гроздено идва от гръцката дума mavro – черен. В древността маврудът е отглеждан на територията на цялата страна, където преди античността са живеели траките – всепризнати лозари и винари, за които се смята, че са предали своите умения във винопроизводството на гърците.

Един от най-старите и характерни за страната ни сортове. Унищожен е почти напълно през филоксерната криза в началото на XX век. В наши дни насажденията с мавруд се увеличават, след като години наред лозята са изкоренявани и унищожавани. За да разгърнат пълния си потенциал и да възродят миналата слава на сорта обаче, е нужно търпение, за да може виното да е с най-високо качество.

Важна особеност на маврудското лозарство е, че в районите за които сортът е традиционен, той се отглежда заедно с памид – от двата сорта се произвежда великолепно червено вино с много ценители, не само у нас, но и в чужбина.

1.2. Памид.

Стар местен сорт. Памидът е най- разпространения сорт в традиционното българско лозарство. Известен е под името Пловдивана в Сърбия, а центърът на неговото отглеждане е Пловдив и селата в Родопската яка. Гроздовете са средноголеми, с цилиндрична или цилиндричноконична форма, полусбити до рехави.

Зърната са средно едри, овални, сочни, вкусни и сладки. Кожицата е крехка, тънка, червена, а при някои клонове – тъмночервена или розова. Сортът е родовит и е подходящ за къса резитба. Узрява през второто десетдневие на септември. Отличава се с много голяма родовитост. Най – добри качества развива, когато се отглежда на леки отцедливи почви на хълмисти терени. Сортът е средноустойчив на гниене, суша и застудяване. Гроздето натрупва достатъчно захари, но е с ниска киселинност. Вината произведени от него са леки и бедни на киселини и боя, но са добре приети на вътрешния пазар и са чудесни за прясна консумация.

1.3. Рубин.

Рубинът е един от сравнително новите сортове отглеждани на територията на страната ни. Селектиран през 40 – те години на ХХ век в Института по лозарство и винарство в гр. Плевен чрез кръстосване на сортовете Небиоло и Сира.

Сортът е среднозреещ – узрява през първата половина на септември. Рубинът е топлолюбив сорт – не издържа на ниските зимни температури и на гъбните болести, като мана и оидиум. Лозите са със среден растеж, добра до висока родовитост и добив. Гроздето е издръжливо на гниене и напукване. Притежава много добра възможност за натрупване на захари, като в определени години те могат да достигнат изключително високи стойности, като същевременно запазва много добра киселинност. Сортът е типично винен – подходящо е за направата качествени червени сухи и естествени десертни вина, които се характеризират с интензивен тъмночервен цвят и хармоничен вкус. Има голям потенциал за стареене и получават чудесен аромат, когато отлежават в дъб.

Сортът Рубин е изключително подходящ за отглеждане в изследваната област. Климатичните и почвени условия създават предпоставки за отглеждането на качествени лозя, от които се произвежда вино с високо качество, конкурентноспособно на световните гиганти в производството на вино.

1.4. Мерло.

Сортът Мерло заема най – голям процент от насажденията с винени лозя, разпространени на територията на страната – около 16 % от общите площ, става ясно от доклад за структурата на лозята за 2020г.

Гроздовете са средно големи, крилати, полусбити до рехави. Зърната са едри, сферични. Кожицата е средно дебела, жилава, покрита с восъчен налеп и синьо – черна на цвят. Гроздето узрява около средата на септември – сортът е средно растящ, с много добра родовитост. Сортът е средно устойчив на студ и гниене. Достига висока захарност и съдържа достатъчно киселини. Вирее добре на леко наклонени терени, където няма опасност от измръзване на лозите. От гроздето се приготвят фини, сравнително плътни и леки, с добра свежест червени трапезни вина. Те съзряват по – бързо и още като млади имат хармоничен вкус.

1.5. Каберне совиньон.

Един от най – разпространените сортове за висококачествени червени лозя. Застъпва се масово в промишлените лозя. Отличава се с малки до средно големи, сбити, понякога крилати гроздове. Зърната са дребни, кръгли, сочни, сладки и вкусни. Кожицата е дебела, жилава, синьо – черна, с обилен восъчен налеп. Гроздето узрява през второто десетдневие на септември. Сортът е силно растящ и родовит. Има висока студоустойчивост и сравнително добра сухоустойчивост, което го прави лесен за отглеждане, въпреки, че по-често се напада от болести и неприятели.  Най – добре развива технологичните се качества при дълбоки почви с добър воден режим. Каберне совиньон има всички предпоставки за производството на висококачествено червено вино – наситен цвят, плътно тяло, достатъчно киселинност и много танини. Често сортът се купажира със сортове, които са бедни на едно или повече от изброените качества. От гроздето се произвеждат червени вина със световна известност. Виното е годно за отлежаване – често отлежава в бъчви до 2 години, като има експерти, които смятат, че каберне совиньон трябва да се консумира след десетата си година. Високия афинитет към дъба, придава на аромата му нотки на тютюн, кафе, кедър, сандалово дърво, пикантни нотки и мускус.

Въпреки, че почвените и климатични условия в района са изключително подходящи за отглеждането на висококачествени сортове грозде, използвано за производството на класни червени вина, в района има разнообразие от различни сортове бяло винено грозде. Едни от най-често срещаните са:

1.6. Димят.

Стар местен сорт, познат и в други страни. Стар местен сорт, познат и в други страни. Гроздовете са големи, полусбити до рехави, конични, често крилати. Зърната са едри, овални, сочни и сладки, с приятна киселина и с лек ванилен аромат. Кожицата е средно дебела, почти жилава, с приятен седефен оттенък. Гроздето узрява късно, в края на септември до половината на октомври. Лозите са силно растящи. Отличава се с много добра родовитост и слаба студоустойчивост. Това е и причината сортът да вирее добре в райони, в които температурите не падат под - 16°С, а есента е суха и продължителна. Именно такъв е и изследваният район, където почвените и климатични условия създават предпоставки за развитието на реколти с плътен аромат и вкус. По качество на гроздето Димят е както винен, така и десертен сорт. От него се произвеждат качествени бели трапезни вина, които се отличават с приятен сламеножълт цвят с лек зеленикъв оттенък, свеж и хармоничен вкус и фин аромат. Гроздето с по – ниска захарност и по – висока киселинност служи за производството на естествени пенливи вина и дестилатни виноматериали.

1.7. Шардоне.

Шардоне е най – известния и разпространен сорт грозде за производството на бели вина. Отглежда се във всички световни винени райони и се свързва с едни от най- престижните френски бели сортове вина. Отличава се със средно голям клонящ към малък грозд с цилиндрична форма, често с идно крило, сбит, по-рядко рехав. Зърната са дребни и кръгли, сочни, сладки и вкусни. Има тънка жълто – зелена кожица, с лек восъчен налеп. Гроздето узрява в началото до средата на септември. Лозите имат добра родовитост, но добивите са средни. Притежава добра студоустойчивост. Най – добре се развива на проветриви терени с по-богати, влагозапасени почви в по – високите лозарски райони, което е и причината сортът да дава отлични реколти в повисоките части на общините Перущица и Родопи. От гроздето се произвеждат качествени бели трапезни вина с хармоничен вкус и плодов аромат. Често се използва като сорт – подобрител при направата на пенливи вина.

Шардонето е сорт, който има специална връзка с дъба. Отлежаването придава на виното изтънчен вкус с нотки на ванилия, дъб и дим.

1.8. Совиньон блан.

Сортът се отличава със цилиндрични до цилиндричноконични сбити гроздове. Зърната са сферични и дребни, като често се случва да са деформирани, заради сбитостта на грозда. Те са сочни и сладки с приятен възкисел вкус. Кожицата е жълто – зелена с обилен восъчен налеп. Сортът е среднозреещ – узрява в средата на септември. Лозите имат среден растеж и добра родовитост.

Студеноустоичивостта му е средна. Вирее добре на хълмисти и проветриви терени с по – леки по механичен състав почви. От гроздето се произвеждат висококачествени бели трапезни вина. В зависимост от района и времето, гроздето може да се използва и за направата на естествено пенливи вина, дестилатни виноматериали и десертни вина.

Вината произведени от сорта се консумират предимно млади, но имат голям потенциал за отлежаване.

1.9. Тамянка.

Сортът, за разлика от повечето изброени дотук, които имат доказан произход Франция, произхожда от Близкия изток – Сирия, Иран, Египет, Ирак. Разпространен е във всички лозарски райони в света и е познат с много имена. В България, и по – специално на териториите но общините Перущица и Родопи, сортът се отглежда от дълги години. Заел мястото си между старите български сортове, които се отглеждат поколения наред.

Отличава се със средно голям, полусбит грозд с цилиндричноконична форма, често крилат с къса дръжка.Зърната са средно едри до дребни, сферични, сочни, сладки, със силно изразен мискетов аромат. Кожицата е дебела, когато гроздето узрее добре, е ръждивожълта с дребни черни точици, а когато презрее, зърната увяхват и стафидират. Сортът е среднозреещ – узрява до средата на септември. Лозите имат среден растеж и средна родовитост. Не е устойчиво на студ, поради което стъбленото му отглеждане е възможно само в райони, в които температурата не пада под – 17 градуса. Сортът се отглежда най – добре в най – топлите микрорайони с дълга, топла и суха есен, на хълмисти, проветриви терени с добро слънчево огряване и леки почви. От гроздето се произвеждат изключително фини десертни вина, както и сухи бели вина.

Въпреки, че изследваният район е известен с качествените си винени сортове не липсват и лозята с десертни сортове грозде. Наравно с прекрасните винени сортове се отглеждат и десертните Брестовица, Болгар, Виктория, Палиери, Велика, Чауш и др.

1.10. Мускат (Muscat)

Не е едно грозде, а семейство от сортове. Мускатът често се среща или като малкия, но елегантен мускат блан, или като продуктивния, но често невдъхновяващ мускат от Александрия. Но има много други, от любимия на градинарите, мускат от Хамбург, до основния продукт в Централна Европа, мускат отонел.

Обхващащ над 200 разновидности, мускат (Moscato в Италия, Moscatel в Испания и Португалия) е името на едно от най-старите и най-разпространени семейства грозде в света. (Преобладаващо) белите вина, произведени от тези сортове, са известни предимно с изразеното си ароматно качество с дескриптори, вариращи от парфюмирани, розови, цъфтящи и флорални до мускусни и гроздови.

Тези аромати – отличителен белег на групата мускат – се дължат на по-високото от средното присъствие на монотерпени (ароматни съединения) в зрънцето. Смята се, че придават на сорта неговия отличителен парфюм, който често дава дескриптори, които се вписват в флорални, цъфтящи, розови, цитрусови, пикантни и дори подобни на грозде нотки.

Вариациите на семейството мускат – което включва вариации в стила, от сухи бели вина до подсилени вина, пенливи мускати и сладки вина – могат да бъдат намерени по целия свят. Няма нито един "истински" мускат, а по-скоро много превъплъщения, всяко със свой собствен регионален нюанс и характер.

Едно от най-забележителните неща за мускатовите вина е, че докато техните аромати са лесно разпознаваеми, те също са необичайни като грозде, тъй като вкусът им като зрънце се отразява от вкуса им като вино. Като такива, много клъстери могат да бъдат намерени, украсяващи купи с плодове, както и чаши за вино в райони за отглеждане.

Бидейки едно много широко семейство, мускатите могат да бъдат разделени на два основни сорта:

• Muscat Blanc à Petits Grains с тънка ципа и дребни плодове, който се справя добре на по-хладни, поумерени места;
• По-издръжливият александрийски мускат с рехави гроздове с големи плодове, добра поносимост към болести и афинитет към по-топлите климати.

Наред с двата основни сорта, семейство мускат е родител на редица по-малко известни роднини по света.

Отличителният гроздов аромат на мускат е едно от основните му свойства, но неговата гъвкавост също го прави привлекателен вариант за винопроизводителите. Мускатът може да се произвежда като сухо, средно, сладко, пенливо и дори десертно вино. В много случаи неговите сортове се срещат като десертно грозде по целия свят – това е причината, поради която ние описваме мускатовото вино като „гроздово“.

Въпреки това, семейство мускат като цяло има ниска киселинност и не е подходящо за отлежаване повече от около четири години (с изключение на подсиления мускат).

1.11. Совиньон блан (Sauvignon blanc).

Грозде за бяло вино от западна Франция, което сега се отглежда успешно в нововъзникващи и утвърдени винарски региони по целия свят. От сорта се получават леко оцветени, ароматни сухи бели вина със свежа киселинност.

Географското разпространение е много широко поради гъвкавостта на совиньон блан той се среща в редица стилове от класически сухи бели вина до индивидуални, силно ароматни интерпретации, както и до ароматно сладки, ботритизирани вина.

Все още има дискусия относно действителния произход на совиньон блан, като Бордо и Лоара твърдят, че са родината на гроздето. Универсалността на гроздето означава, че неговите региони и стилове са изключително разнообразни, както във Франция, така и в международен план.

Ключово свойство на совиньон блан е неговата прямота – вкусовете рядко остават скрити на заден план. Освен това има особено тясна връзка между възприеманите вкусове и техните дескриптори, което прави совиньон блан идеалното вино, с което да се започнат уроци по дегустация на вино. Вината обикновено са доста чисти и ярки, въпреки че по-отлежалите екземпляри могат да придобият по-златист оттенък.

Класическите аромати на совиньон блан варират от трева, коприва и аспержи до зелени ябълки и цариградско грозде и до по-езотерични нотки като котешка пика, листа от касис и кремък. В регионите на Новия свят и по-топъл климат, ароматите могат да проникнат в по-тропическите райони и включват грейпфрут, манго и карамбола (звезден плод).

Совиньон блан произвежда вина с леко до средно тяло и високи киселинни нива с умерен алкохол. Обикновено се смята, че производителите, които желаят да усложнят, ще трябва да работят в лозето, за да ограничат добивите и наред с това, разбъркването на утайката може да придаде допълнително тяло на вината.

В по-комерсиалните примери с ранно освобождаване високата, продължителна киселинност често се уравновесява от ниски до умерени нива на остатъчна захар.

Совиньон блан е сравнително здрава, енергична лоза (което обяснява нейната популярност сред лозарите), която се адаптира лесно към всякакви среди за отглеждане. Тъй като узрява рано, може да се отглежда в сравнително хладен климат – родината му в Лоара е най-очевидният пример – докато естествено високата му киселинност му позволява да запази ниво на свежест дори в по-топлите райони.

За да се постигне истинското, напредващо излъчване, което най-добре характеризира виното совиньон блан, е необходим по-хладен тероар, в идеалния случай с постоянна ярка слънчева светлина и период на суха реколта.

Заедно с каберне фран, совиньонът е и родителят на сорта Бордо, тъмнокожият каберне совиньон. И двамата са енергични производители, които произвеждат щедри добиви и са склонни да произвеждат прекалено гъсти сенници в по-хладен климат.

Както родителят, така и потомството вече са станали два от най-широко засадените сортове лози в света.

Комбинации с храни за совиньон блан: салата от боб и шев, аспержи на скара с холандез, стриди с винегрет от копър и лайм.

1.12. Семийон (Sémillon).

Един от невъзпятите герои в света на виното. Гроздето със златна ципа участва в производството на най-известните и почитани сладки вина на Франция. Особено дълготрайните и скъпи десертни вина от Sauternes, както и някои от най-добрите сухи бели вина на Австралия (по-специално тези от Hunter Valley). И все пак малко семийони между тези две крайности привличат много внимание.

Родината на гроздето е Бордо и през 60-те години на миналия век то се засажда там повече от всеки друг сорт. Именно тук, на брега на Атлантическия океан, семийон дава най-известния си вкус: засегнатите от ботритис вина от Sauternes. Мъгливи сутрини, последвани от слънчеви следобеди, насърчават развитието на Botrytis cinerea, което води до пищни, дълготрайни вина, които са едни от най-колекционерските в света.

Когато е винифицирано, сладкото вино, произведено от семийон, може да приеме множество вкусове, особено костилкови плодове като кайсия, праскова, нектарина и манго, с вторични нотки на цитрусови плодове, ядки и мед. Може би найзабележителната характеристика на виното е неговата копринена текстура, причинена от концентрацията на захар и глицерол.

Като сухо вино, семийон изисква уникален набор от условия, при които да се направи качествено вино. Често без необходимата киселина, за да балансира теглото си, Sémillon често се смесва със Совиньон Блан. Мускаделът също е добавен за подобряване на плодовия вкус на бялата смес от Бордо. Вината семийон с интензивна структура могат да отлежават в бъчви, докато по-свежите вина обикновено са ферментирали в неръждаема стомана.

Дебелоципото грозде се характеризира с есенните си цветове в лозето. Семийон е енергичен и лесен за култивиране сорт, който има пъпки по-късно (но узрява по-рано) от най-често срещания партньор за смесване совиньон блан. Въпреки, че плодовете обикновено са ярко златисто-зелени, не е необичайно да се намерят розови и медни плодове през периода за прибиране на реколтата.

Когато гроздето семийон е засегнато от благородното гниене на Botrytis cinerea, то придобива по-тъмни нюанси и възлести текстури; лозарите наблюдават гледката с нетърпение и вълнение.

Най-добрите комбинации с храни на семийон са широка гама от пикантни ястия. Виното добре се съчетава с класически гъши дроб или сирене Рокфор, праз, аспержи, стриди и леко подправени азиатски ястия.

Ако се съчетава с десерт, препоръчително е семийон да се консумира с ястие с неутрални вкусови компоненти, за да контрастира на богатото и плътно небце. Тартове на плодова основа или павлова са чудесна комбинация.

Като трапезно вино семийон се съчетава с широка гама от морски дарове, свинско, телешко и пилешко, наситени ястия със сметана или сирене, паста карбонара или пармиджано – реджано ризото.

1.13. Каберне Фран (Cabernet Franc)

Френски винен сорт грозде с черна ципа, отглеждан в повечето винопроизводителни нации. Сортът е най-известен като третото грозде от Бордо и може да се намери в много от най-добрите световни вина от Бордо.

Каберне фран обикновено се сравнява с каберне совиньон, което не е без основание. Заедно със совиньон блан, първият е родител на втория.

Като сортово вино каберне фран е деликатен и ароматен – особено в младостта си. Той споделя много от същите атрибути на каберне совиньон, но се отличава с ясно изразената си зелена, растителна нотка, която може да варира от листни и гариги до зелена чушка. Това кара много любители на вино да идентифицират неправилно каберне фран като неузряло каберне совиньон или дори карменер.

В по-хладните лозарски региони сортът показва нотки на графит и червено женско биле с по-топъл климат, показващ повече аромати на пура и кожа. Като ледено вино каберне фран произвежда интензивни аромати и вкусове на ягода.

Когато се смеси с други сортове, той добавя тревисти акценти на тютюн и тъмни подправки, както и допринася за по-гладко и по-заоблено усещане в устата.

Докато гроздето каберне фран има по-тънка кожа и по-ниска киселинност, то е известно и със своята издръжливост. Узрява сравнително рано през вегетационния сезон, което го прави по-малко податлив на заплахата от лошо време по-късно през сезона. Често се отглежда като "застрахователно" грозде, способно да дава добри добиви, ако се управлява правилно.

Най-голямото безпокойство по отношение на отглеждането на каберне совиньон е неговата чувствителност към вируса Leaf Roll. По-специално старите лози са довели до високи нива на разпространение и сериозност, намалявайки добивите и способността да произвеждат оцветяващи съединения в люспите на гроздето.

Най-добрите съчетания на храна за каберне фран са заешки рилети, супа от леща с пушена шунка, агнешка коричка с билки.

1.14. Пино Ноар (Pinot Noir).

Доминиращото червено винено грозде на Бургундия, Пино Ноар, сега е възприето и обожавано във винарските региони по целия свят. Неуловимият чар на сорта го е пренесъл във всякакви лозя по света и към 2016 г. той е шестият най-засаждаем сорт грозде. Има две теории относно името Пино. Едната е, че това се е случило, защото техните гроздове са подобни по форма на борова шишарка (пино на френски). Може обаче да произлиза от име на място във Франция като Pinos или Pignols. Pignols в Оверн, например, култивира Пино от Средновековието.

Смята се, че пино ноар произхожда от североизточна Франция или югозападна Германия. Генетично погледнато, това е само няколко поколения, отделени от дивите лози, които естествено растат в тези райони.

Като сорт грозде пино ноар в много общи линии има умерена до висока киселинност, ниско ниво на фенолни съединения, ниски до умерени нива на меки танини и е по-блед на цвят от повечето други червени вина.

Същността на виното пино ноар е неговият аромат на червени горски плодове и череши (пресни червени череши в по-леките вина и задушени черни череши в по-тежки примери). Много от по-сложните примери показват намеци за горски плод. Добре изградените пино ноари, особено от по-топли реколти, предполагат кожа и теменужки, понякога напомнящи за сира.

Необходими са много грижи и умения, за да се представи пино ноар. Резултатите варират изключително много от воднисти, киселинни бонбони до някои от най-богатите, най-интензивно ароматизирани вина на Земята. Това неуловимо съвършенство спечели обсебващото обожание на сорта от любителите на виното по целия свят.

В Бургундия (родината на пино ноар) традиционният винерон се фокусира повече върху почвата и климата, отколкото върху качествата на самия сорт грозде (в края на краищата това е родината на тероара). Дори много фините разлики в тероара се отразяват във вината пино ноар, произведени там. Има ясни и последователни разлики между вината на Volnay и Pommard, например, въпреки че селата са разделени от само една миля.

Има много избори, които трябва да се направят при производството на пино ноар и те са източник на спорове сред винопроизводителите. Това започва със засаждането на ново лозе.

Изборът на клонове, които да съответстват на подложки, почва и други условия на отглеждане, като същевременно се максимизира качеството (обикновено по-важно от добива в този случай) е сложна задача. Има не само дебат относно това кои клонинги са най-добри, но и дали използването на множество клонинги добавя сложност към вината.

За да запазят възможно най-много характер на пино, много производители са се обърнали към органично и/или биодинамично лозарство. Те се стремят да избегнат използването на търговски торове, които могат да нарушат чувствителния химически баланс на сорта.

Пино ноар е много универсално вино благодарение на относително ниските танини и високата киселинност. Най-общо казано, то се съчетава добре с разнообразие от вкусове и групи храни, но като деликатно вино се предпочитат по-леки ястия. Леки, плодови изрази се съчетават добре с пиле и мазни морски дарове като сьомга. Високата киселинност ще се съчетае добре с кремообразни ястия с паста и сирена със земни компоненти, като отлежал камамбер или бри. По-силните, танинови изрази като тези на Бургундия са по-подходящи за агнешко, патешко или друг дивеч, както и за селски зеленчукови ястия. Пино ноар често е препоръчвано съчетание с коледна вечеря.

1. Идентифициране на традиционните местни вина.

“Виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано грозде или гроздова мъст от прясно грозде” – това е официално приетото определение за вино от Международната организация по лозата и виното (OIV). То, обаче, не може да даде пълна представа за сложния, комплексен характер на химичния състав на виното, нито за произхода и ролята на неговите компоненти.

Именно сложният и комплексен състав на вината гарантира изявата на техните уникални свойства. В зависимост от своя цвят вината са бели, розови и червени.

Според сорта са сортови и купажни – в състава на сортовите вина има до 85% от един и същи вид грозде, докато в състава на купажните вина трябва да има поне два сорта грозде.

В зависимост от качеството са обособени две категории – трапезни вина и качествени вина, произведени в определен район.

• Трапезните вина се произвеждат от сортове грозде, включени в Класификатора на винените сортове лози. Виното може да бъде допълнително означено като регионално вино, ако най-малко 85% от гроздето за неговото производство е получено в дадения лозарски район.
• За качествените вина, които се отглеждат в определен лозарски район, има високи изисквания относно техния произход. Те могат да бъдат вина с гарантирано наименование за произход и още по-качествените - вина с гарантирано и контролирано наименование и произход.

В границите на изследваната територия, само с. Брестник и гр. Перущица са включени в списъка с региони, произвеждащи качествени вина. Факт е обаче, че насажденията, от които се произвежда известния Асеновградски мавруд, са не повече от около 100 –тина декара, разположени около самия гр. Асеновград. Всички други маврудови лозя се намират в селата Марково, Първенец, Брестник, Цалапица и гр. Перущица, където преобладават канелено горски почви, черноземи, смолници и алувиално – ливадните отлагания.

Още през 1996г. научен екип, включващ френският експерт проф. Жан-Клод Жакине с подкрепата на ООН и Министерство на Земеделието на Република България, обследва микрорайона на Родопската яка, където попада и територията на МИГ “Родопи - Перущица”. Те констатират, че района е с особено подходящи условия за развиване на винопроизводството. Това, заедно със богатото културно наследство, възможностите за развитието на поклонническия туризъм и разнообразната и красива природа на територията на МИГ “Родопи – Перущица”, са предпоставки за оформянето на дълбоко вкоренени в миналото традиции и обичаи. Може да се каже, че колкото семейства живеят на териториите на общините Перущица и Родопи, толкова са и различните видове вина, които се произвеждат.

Известна като земята на мавруда, изследваната територия притежава винена история, която датира от векове. Именно тук природните ресурси, разнообразието от почви и добрите климатични условия, се съчетават с традициите и опита на старите майстори винари, за да създадат стилистичното многообразие на маврудовите вина. След като сортът е почти напълно унищожен през филоксерната криза в началото на ХХ век, след това и през национализацията на земеделските стопанства в средата на века, днес се забелязва възраждане на мавруда. Виното, което младите винопроизводители произвеждат е с отличителните характеристики на стария мавруд, но с модерен облик и свеж, съвременен аромат.

От три години насам на 26 октомври се провежда Международният ден на мавруда - една инициатива на Българската асоциация на винените специалисти. Парадоксално е, че събитието се провежда на територията на град Пловдив, а не в полите на Родопите, където се простират градините с мавруд.

Заедно с мавруда е било традиционно да се засяват лози със сорта памид. Памидът е бил основен винен сорт в цяла Южна България.

Двата сорта – мавруд и памид, са били в основата на гигантското винено производство с което се слави района на МИГ „Перущица – Родопи“. Двата сорта са били равностойни съдружници, които са давали знаменито вино, което чуждите търговци сравнявали с френското „Бордо“.

Днес, обликът на модерното винопроизводство се придържа към традициите, но младите винари имат повече смелост да експериментират. В района се произвеждат традиционни вина от мавруд, памид, мерло, рубин, димят. Все по – често се срещат различни вариации и купажи между различните сортове. С постепенното увеличаване на лозовите насаждения на каберне совиньон, сира, шардоне, се появяват и нови видове вина с различни аромати и цвят. Бавно на пазара почват да навлизат леките, светли вина и розета, което кара майсторите винари да актуализират знанията и уменията си постоянно.

Освен добре познатите френски дъбови бъчви, все по – често в местните изби намират мястото си бъчвите от американски дъб, които придават един свеж нов американски бленд на познатите традиционни вина.

Развитието на винарството и сортовото разнообразие се обуславя и от търсенето. След годините на прехода и с даването на възможност за пътуване по света, вкуса на българите за вино се видоизменя. Става изтънчен, търсещ. Любопитството и непрекъснатия стремеж за нови преживявания и опит, кара потребителите да стават все по – претенциозни, а пиенето на вино се превръща в едно преживяване, което разчупва общоприетата рамка и създава незабравими моменти на наслада за всички.