Предлагани вина на територията на МИГ „Девня-Аксаково“

Димят.

Като винен сорт е известен с наименованието Smederevka в Сърбия, Хърватска, Словения и Македония и с наименованието Semendria в Румъния. Предполага се, че родината му е България въпреки, че ДНК изследвания определят за негови родители молдовският Coarna Alba, чиито гени откриваме и при Врачанския мискет и Gouais blanc, наричан „Казанова на сортовете“, който е доказан родител на над 80 сорта, най-важните от които шардоне, гаме, саванин, фурминт, блауфренкиш и ризлинг и чието първо споменаване е през XVI век. Всъщност ако приемем новите изследвания за по-широкия арел на тракийските племена, който обхваща и тази територия, то първоначалното твърдение остава валидно.

Макар и използван като основна суровина (пенливи и тихи вина, ракии, бренди, десертно грозде), положените грижи и внимание при отглеждане на лозята и при подготовката на виното в избата, димятът би могъл да даде доста интересни вина.

Димятът определено е българският местен принос и по-скоро приносът на северното черноморие във производство на белите вина. Експерименти от последните години показват, че той дава отлични резултати при отлежаване върху фините утайки, на различна по продължителност и степен на контакт с дъб. Купажирането с други, по-свежи сортове, дава разнообразна гама видове и марки бели, розови и оранжеви вина.

Варненски мискет.

Основен местен сорт грозде с най-голяма популярност определено е Варненският мискет.

Създаден чрез кръстосването на Димят и Рейнски ризлинг през 1971 година. Разпространен е главно в региона на Черно море, около Варна. Варненският мискет със сигурност е нечия сбъдната научна мечта. Това сорт с висока плодовитост и устойчивост на студ, който в зависимост от климата да проявява или стегната свежест на ризлинга (хладен климат), или способността на димята за натрупване на захари (топъл климат). Сорт, от който могат да се получат както сухо, така и ликьорно вино и ракия. Ключовите думи при този сорт, който липсата на въображение отново е нарекла мискет, не са ароматите на роза, а изключително интересните соленовати и минерални (мокри камъни) нотки, придружени с цитруси, бели цветя и билки.

Ризлинг (Рейнски ризлинг).

Ризлинг известен и като Рейнски ризлинг е стар бял винен сорт грозде с произход от района на реките Рейн и Мозел, Германия. С името „Ризлинг“ се споменава за първи път през 1552 г.

Освен в Германия, където заема 25 % от всички насаждения, сортът е разпространен и в много лозарски страни: Австрия, Люксембург, Северна Италия, Франция, България, Унгария, Сърбия, Чехия, Румъния, Швейцария, Русия, Украйна, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Аржентина, Китай и др. В България сортът е райониране и се отглежда в по-хладните североизточни райони.

Средно зреещ сорт: узрява през първата половина на септември. Развива се добре на леки чакълести почви, на хълмисти терени в по хладни райони. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. При добри грижи от него се получават около 800 – 1000 кг от декар. Сравнително устойчив е на студ и суша. Развива благородно гниене и при подходящи реколти в Германия се произвеждат отлични полусладки вина, които се считат за едни от най-добрите в света.

Ароматът подлежи на развитие при съхранение и добива комплексен, специфичен и пикантен характер. В Германия сладките вина обикновено са афектирани от Botrytis Cinerea (благородна плесен) и са класифицирани според сладостта в нива – Ауслезе, Бееренауслезе и Трокенбееренауслезе. В Германия гроздето се използва и за производство на ледени вина.

Шардоне.

Бял винен сорт грозде, с произход районите на Бургундия и Шампан, Франция, където се отглежда от древни времена. Според съвременни ДНК анализи, вероятно е получен чрез кръстосване на сортовете Пино сепаж и Gouais Blanc. Освен във Франция е разпространен и в Германия, Швейцария, Италия, Испания, Португалия, Унгария, Румъния, България, Гърция, Словения, Молдова, Грузия, Англия, Индия, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, Уругвай, ЮАР и др. В България е райониран, отглежда се основно в Североизточна България, Средногорието, Пловдивско и района на Сунгурларе.

Сортът има няколко клонови вариации. Някои от мутациите имат мускусен тон и биват наричани „Шардоне муск“, а мутацията „Шардоне розе“ има оцветени в розово гроздови зърна. Ранен технически сорт, един от най-ценните сортове в света. През двадесет и първи век, отглеждани в почти всички страни производители на вино. В нашите условия, успешно отглеждане може да се постигне само на най-топлите места. Реагира болезнено и е много чувствителен към замръзване (до -20 градуса), особено по време на освобождаване и растеж на млади издънки.

Най-често срещаният и търсен сорт в света, градинарите желаят да го закупят за колекцията си. Новите винопроизводители и професионалисти правят вино от него. На търговските площи търсенето на този сорт е много по-високо, отколкото за всички останали.

Произходът все още провокира разгорещени дебати и дискусии между винопроизводителите и специалистите, но Pierre Gallet, след провеждане на ампелографски изследвания, доказа, че сортът е независим и не е свързан с Pinot Noir.

В Германия той се отглежда на големи площи, които се увеличават всяка година. Виното от сорта е подходящо за много случаи, може да се съхранява до 30 години, след което губи вкуса и полезните си качества.

В Стария свят той се отглежда в италиански лозя, често в Молдова, Словения, Чехия, Австрия, Испания и Германия. Най-големият бастион и крепост на марката е Калифорния (САЩ). Тук културата се отглежда на площ от 38,5 хиляди хектара (повече, отколкото в цяла Франция).Отглежда се в Австралия, Унгария, Германия, Швейцария, Грузия и Русия. В Новия свят се отглежда в Чили, Аржентина, Уругвай, Бразилия и Канада. Той е и най-често срещаният в лозята на Южна Африка.

Юни блан.

Този сорт лози произхожда от Южна Франция. Разпространен е в Южна Франция и Тоскана, Италия. Известен и с имената: Saint Emilion (Франция), Trebbiano (Италия), Бял Шираз (Австралия), Бял Ермитаж.

Отглежда се много и в Тоскана, Италия, където го наричат Требиано (Trebbiano), затова мнозина са на мнение, че неговата родина е там. Добре вирее също в България, Молдова, Канада.

Става известен като винен сорт грозде още през 1302 г., когато го описва италианският ботаник Пиер Креченци. Наричат го още Мюскадел (Muscadelle), той често се добавя в неголямо количество при асамблажа на белите вина. В известно количество, добавен към грозде от червени сортове, влиза в състава на прочутите вина “Кианти”. Този сорт, от който в района Арманяк има около 11 250 ха (75 % от площта на лозята), е устойчив на студ, адаптиран към оидиум и сиво гниене, и е сравнително устойчив на суша и много родовит - от един хектар се получават до 100-150 хектолитра вино. Требиано е един от основните сортове, от който се получава “Арманяк”.

Юни блан е много късен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Предпочита леките песъчливо-глинести почви, където проявява своите ценни качества. Има силен растеж, много висока родовитост и висок добив. Афинитетът му към разпространените у нас подложки е добър. Чувствителен е на студено е сравнително устойчив на суша. Гроздето му не се напуква и почти не загнива. Поради високата си киселинност от гроздето му се получават висококачествени конячни виноматериали, които бързо узряват. В провинцята Шарант и Арманяк (Франция) той е изместил други сортове като Фол бял, за производство на коняци и арманяк.

Совиньон блан.

Бял винен сорт грозде, с произход района на Бордо, Франция. Понастоящем е най-разпространен по средното течение на река Лоара.

Освен във Франция е разпространен и в Италия, Австрия, България, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Молдова, Унгария, Словакия, Испания, Словения, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Калифорния (САЩ), Канада, Мексико, Чили, Аржентина и др. лозарски страни. В България се отглежда в Бургаско, Разградско, района на Търговище и други подходящи райони.

Съществуват няколко клонови разновидности на Совиньон блан с различно оцветяване на гроздовите зърна, познати под наименованията Sauvignon Violet, Sauvignon Noir, Sauvignon Rouge, Sauvignon Rose (Gris) или Sauvignon Jaune.

Среднозреещ сорт – узрява към средата на септември. Сортът е неустойчив на пероноспора, оидиум, гъбични заболявания и сиво гниене. В района на Сотерн, развива благородно гниене (ботритис). Средно устойчив е на ниски зимни температури. Най-добри резултати дава на по-леки и пропускливи хумусно-карбонатни, канелено-горски и сиви горски почви в проветриви райони и на хълмисти терени. Лозите се отличават със силен растеж, висока родовитост и висока добивност. Добивът от декар е 800 – 1000 кг.

Совиньон блан е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени сортови и купажни бели сухи, полусухи и сладки вина, които се отличават с прозрачен жълтеникаво-зелен цвят, свеж и хармоничен вкус и аромати на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Вината се пият предимно млади, но имат потенциал да отлежават.

Траминер (Гевюрцтраминер/Розов траминер)

Бял винен сорт грозде, с произход района на Тирол, Австрия и Южен Тирол, Италия. Наименованието си получава от името на селището Tramin/Termeno в Южен Тирол, Италия. Освен в Австрия и Италия, е разпространен и в Германия, Франция, Швейцария, Люксембург, Хърватия, Унгария, България, Румъния, Словакия, Украйна, САЩ, Канада, ЮАР, Нова Зеландия и др. В България е райониран, но засадените площи от него са ограничени – основно в Североизточна България.

Първоначалният сорт е траминер, който е подобен на гевюрцтраминера, но е със светло зелено грозде и не е толкова ароматен. Подобно на фамилията пино, траминерът е силно склонен към мутация. „Гевюрцтраминер“ се налага като име за една такава мутационна форма с червеникав цвят – Musque. Представката „гевюрц“ означава на немски „подправка“. В някои страни като Германия, Италия, Австрия, Румъния, България и Австралия названието „траминер“ се е наложило в употреба и се използва като синоним на „гевюрцтраминер“.

Ранозреещ до среднозреещ сорт. Гроздето узрява в началото и средата на септември. Има среден растеж, висока родовитост и дава среден добив. Средният добив от декар е около 700 – 800 кг. Устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени. Сортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от пероноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива.

От гроздето се получават много ароматни, висококачествени бели сухи, полусухи и сладки вина и шампански виноматериали. Сортовите вина се отличават със златистожълт цвят, високо алкохолно съдържание и екстракт, и силен сладникав аромат с преобладаващи нотки на цветя и екзотични плодове, който се развива при отлежаване. При по-прохладен климат, и когато плодовете са заразени с благородна плесен, от ботритизираното грозде могат да се получат изключително сладки вина с наситения, характерен за сорта аромат.

Пино гри.

Бял винен сорт грозде, произхождащ от Франция, за който се смята че е клонова генетична мутация на Пино ноар. Освен във Франция е разпространен и в Австрия, Германия, Италия, Унгария, Швейцария, Словения, България, Румъния, М олдова, Украйна, Южна Африка, САЩ, Канада, Аржентина, Чили, Австралия и Нова Зеландия.

Средно зреещ сорт: гроздето узрява през първата половина на септември. Лозите се развиват най-добре, когато са засадени на склонове с леки хумусно-карбонатни и чакълести почви на варовита основа. Лозите са устойчиви на ниски температури и суша и имат много добра възстановителна способност. Имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Сорта е неустойчив на плесен, оидиум и сиво гниене.

Гроздът е малък, цилиндричен или цилиндрично-коничен, много плътен. Зърната са дребни до средни, закръглени, често деформирани, розово-сиви, но могат да варират от синьо-сиви до розово-кафеникави. Кожицата е тънка, консистенцията – сочна, с приятен вкус, сокът е безцветен. Пино Гри се различава от Пино ноар само по това, че има по-малко пигментация по кожицата на зърната.

Гроздето има захарно съдържание до 25 г./100 мл. и киселини 4,5 – 7 г./л. Използва се за приготвяне на висококачествени бели сухи вина, шампански виноматериали и пенливи вина. Сортовите вина са свежи, с добър киселинен баланс, с фин вкус, екстрактивни и плътни, с бял, тъмнозлатист или медно-розов цвят и плодов аромат.

Пино ноар.

Стар, червен винен сорт грозде, произхождащ от района на Бургундия и Шампан – Ардени, Франция.

Освен във Франция е разпространен и в Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Испания, Молдова, Великобритания, Южна Африка, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Сортът мутира лесно и има над 1000 различни клона, принадлежащи към семейството на Пино Ноар, включително известните сортови мутации Пино блан и Пино гри.

Ранно зреещ сорт: гроздето узрява в края на август. Лозите се развиват най-добре, когато са засадени в по хладни райони на склонове с хумусно-карбонатни и варовити почви. Лозите са устойчиви на ниски температури. Пино ноар е от малкото червени сортове, които зреят достатъчно рано, за да се развиват успешно и в най-студените климатични региони като тези в Германия и Швейцария. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Средно устойчив на мана и оидиум, слабо устойчив на сиво гниене.

Гроздът е малък до среден (66 – 120 г.), цилиндричен, сбит. Зърната са дребни (1,3 г.), сферични, деформирани, синьочерни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е тънка и жилава. Месото е сочно, нежно, с хармоничен вкус. Сокът е безцветен.

Съдържанието на захари в мъстта е 21,4 г./100 мл., киселинността 7,7 г./л. В зависимост от местоотглеждането гроздето се използва за получаване на висококачествени червени вина и шампански виноматериали. Вината от този благороден сорт се отличават със средно интензивен до интензивен цвят и с аромати на червени, понякога черни горски плодове, гъби и горска шума. Най-доброто място за сорта е в Бургундия. Бургундските вина са толкова изключителни, че винарите по цял свят се опитват да ги имитират, безуспешно. Заедно със сортовете Шардоне и Пино гри влиза в състава на висококачествените шампански и други пенливи вина.

Каберне фран.

Червен винен сорт грозде, с произход от Франция. Освен във Франция (33 000 ха) сортът е разпространен и в страните от Източна Европа, САЩ (Калифорния), Италия, Китай, Швейцария, Австралия, ЮАР, Нова Зеландия и Чили.

Познат е и с наименованията Гро Каберне, Гро Видюр, Кармене, Бретон, Буше и др.

Средно късно зреещ сорт. Лозите се отличават със среден растеж. По устойчивост към вредители и заболявания превъзхожда сорта Каберне Совиньон. Устойчив на загниване.

Гроздът е среден, цилиндричен или коничен, средно плътен, понякога рехав. Зърната са средни, кръгли, черно-сини, с обилен восъчен налеп. Кожицата е плътна, дебела. Месото е сочно.

Използва се за приготвяне на трапезни, подсилени и десертни вина и сокове. Сортовите вина са с бледо червен цвят, с аромати на малини, къпини, касис, боровинки, а когато вината са отлежавали по-дълго се усещат подправки и мускус. Използва се и за направа на купажни вина. В района на Бордо, (Франция) Каберне Фран обикновено се купажира с Каберне Совиньон и Мерло без да бъде доминиращият сорт. В долината на река Лоара, (Франция) от този сорт се правят розета, които имат аромат и вкус на ягода и банан. Най-известните вина в света с висок % на Каберне Фран са на „Шато Шевал Блан“ (Chateau Cheval Blanc) от района на Бордо, (Франция). Техните вина са купаж от 2/3 Каберне Фран и 1/3 Мерло.

Санджовезе.

Стар червен винен сорт грозде, с произход от района на Тоскана, Италия, известен още от времето на Римската империя. Името му произлиза от латинското „sanguis jovis“, което в превод означава „кръвта на Юпитер“. Освен в Италия, където заема около 10 % от всички насаждения с годишен добив от около половин милион тона грозде, сортът е разпространен и във Франция, Румъния, САЩ, Аржентина, Чили, Мексико, Австралия, Южна Африка и други лозарски страни.

Лозите се отличават със среден растеж и дават средни добиви. Сортът има множество клонове, които се различават по размерите на гроздовете и зърната, срок на узраване, захарност и аромат.

Гроздът е мълък до средно голям, крилат, плътен до сбит. Зърната са средни по размер, къси и овални, с тъмно-черни, покрити с восъчен налеп.

Санджовезе се използва в много реномирани италиански вина, понякога самостоятелно, понякога се купажира с три или четири други сорта. Сортовите вина са пикантни, с аромати на синя слива и вишна и се отличават с висока киселинност, средни до високи танини и алкохолни нива в средни стойности. Най-известните клонове на сорта са Санджовезе Гросо (Sangiovese Grosso) и Санджовезе Пиколо (Sangiovese Piccolo). Тези два клона отговарят на имената си (на италиански „гросо“ означава голям, а „пиколо“ означава малък) по отношение размера на чепките на гроздата си. Един от най-популярните клонове на Санджовезе Гросо е Брунело („брунело“ в превод от италиански – малък и тъмен), от който се правят популярните вина „Брунело ди Монталчино“ (Brunello di Montalcino). Местното име на Санджовезе Гросо в района на Монтепулчиано е Пруньоло Джентиле и от него се правят вината „Вино Нобиле де Монтепулчиано“ (Vino Nobile de Montepulciano). Санджовезе е основният сорт на тосканските вина „Кианти“ но за получаване на DOC статус трябва да се купажира с други сортове, включително и с бели. Обичайните сортове за купаж са Каберне Совиньон и Каберне Фран, като позволеното участие е до 15% в „Кианти“ и до 20% в „Карминяно“ (Carmignano). Участието на тези сортове в купажа допринася за изграждането на комплексност, структура и по-голям потенциал за отлежаване.

Сира (Шираз).

Червен винен сорт грозде, с произход от Иран. Освен във Франция, е разпространен и в Швейцария, Италия, Австралия, Калифорния (САЩ), ЮАР, Аржентина, Мексико и Чили. В световен мащаб Сира заема седмо място по засадени площи: 142 600 хектара.

През 2001 г. е засаден на малки площи и в България в района на град Любимец и в Сакар. През 2004 г. „Вила Любимец“ прави първата българска сира.

Ранен до средно зреещ сорт: в България гроздето узрява около средата на август. Лозите имат среден растеж и не дават високи добиви. Предпочита по-бедни, каменисти почви с добър дренаж. Устойчив на гъбични заболявания и на повечето заболявания по лозите.

Гроздът е малък до среден, цилиндрично-коничен, леко крилат, средно плътен. Зърната са средни по големина, леко овални, черни.

От Сира се правят висококачествени червени сортови вина, както и купажни вина и розета. Младите вина имат характерни тонове на виолетки, екзотични цветя, пушек, розмарин, мащерка, малина, боровинка и касис. Вината се отличават с много плътен, гранатов цвят с лилавеещи нюанси и с висока плътност. Имат голям потенциал за стареене. С остаряването си вината придобиват нови ароматни нотки на шоколад, тютюн и кожа. Във Франция, в долината на Рона от Сира правят известните тъмни вина „Hermitage“ и „Cote Rotie“, като в тях се добавят за аромат и малки количества Вионие. Сортът се отглежда повсеместно в цяла Южна Франция, където се използва в купажни вина. Пренесен и засаден в Австралия през ХІХ век, днес Сира е най-разпространеният червен сорт в Австралия, станал емблематичен за австралийските винопроизводители.

Мерло.

Висококачествен винен сорт грозде, произхождащ от Франция.

Основен сорт за областите Сент Емилион и Померол в района на Бордо, Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.

Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.

Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.

Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.

Западните части на Територията на община Аксаково са разположени в началото на Добруджанското плато. Характерни за Добруджа и този район са директните (необлагородени) сортове лозя като Липа, Зайбер и Умиа Уно. Те не са подходящи за промишлена винификация, но се произвежда много домашно вино от тях и се пие на воля.

Семийон (Sémillon).

Един от невъзпятите герои в света на виното. Гроздето със златна ципа участва в производството на най-известните и почитани сладки вина на Франция. Особено дълготрайните и скъпи десертни вина от Sauternes, както и някои от най-добрите сухи бели вина на Австралия (по-специално тези от Hunter Valley). И все пак малко семийони между тези две крайности привличат много внимание.

Родината на гроздето е Бордо и през 60-те години на миналия век то се засажда там повече от всеки друг сорт. Именно тук, на брега на Атлантическия океан, семийон дава най-известния си вкус: засегнатите от ботритис вина от Sauternes. Мъгливи сутрини, последвани от слънчеви следобеди, насърчават развитието на Botrytis cinerea, което води до пищни, дълготрайни вина, които са едни от най-колекционерските в света.

Когато е винифицирано, сладкото вино, произведено от семийон, може да приеме множество вкусове, особено костилкови плодове като кайсия, праскова, нектарина и манго, с вторични нотки на цитрусови плодове, ядки и мед. Може би найзабележителната характеристика на виното е неговата копринена текстура, причинена от концентрацията на захар и глицерол.

Като сухо вино, семийон изисква уникален набор от условия, при които да се направи качествено вино. Често без необходимата киселина, за да балансира теглото си, Sémillon често се смесва със Совиньон Блан. Мускаделът също е добавен за подобряване на плодовия вкус на бялата смес от Бордо. Вината семийон с интензивна структура могат да отлежават в бъчви, докато по-свежите вина обикновено са ферментирали в неръждаема стомана.

Дебелоципото грозде се характеризира с есенните си цветове в лозето. Семийон е енергичен и лесен за култивиране сорт, който има пъпки по-късно (но узрява по-рано) от най-често срещания партньор за смесване совиньон блан. Въпреки, че плодовете обикновено са ярко златисто-зелени, не е необичайно да се намерят розови и медни плодове през периода за прибиране на реколтата.

Когато гроздето семийон е засегнато от благородното гниене на Botrytis cinerea, то придобива по-тъмни нюанси и възлести текстури; лозарите наблюдават гледката с нетърпение и вълнение.

Най-добрите комбинации с храни на семийон са широка гама от пикантни ястия. Виното добре се съчетава с класически гъши дроб или сирене Рокфор, праз, аспержи, стриди и леко подправени азиатски ястия.

Ако се съчетава с десерт, препоръчително е семийон да се консумира с ястие с неутрални вкусови компоненти, за да контрастира на богатото и плътно небце. Тартове на плодова основа или павлова са чудесна комбинация.

Като трапезно вино семийон се съчетава с широка гама от морски дарове, свинско, телешко и пилешко, наситени ястия със сметана или сирене, паста карбонара или пармиджано – реджано ризото.

Врачански Мискет.

Типично български сорт грозде. В България е разпространен основно в Северозападна България. Гроздето е предимно голям лист, петделен, по-широк отколкото дълъг, дебел, слабо нарязан, мрежесто набръчкан, а отдолу гол и слабо четинест. Горните странични врязове са плитки до средно дълбоки, отворени, лировидни, с почти успоредни страни. Долните странични врязове са плитки във формата на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, сводест.

Грозд – средно голям, коничен, с крило, полусбит. Зърно - средно едро, овално, с голямо плоско бодленце. Кожица - дебела, жилава, зеленикаво-жълта, със загар, с обилен восъчен налеп, с дребни редки точици.

Врачанският мискет е среднозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Лозите са със умерен растеж, средна родовитост и добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Чувствителен е на мана и оидиум. Гроздето е практическо устойчиво на сиво гниене. Лозите са силно чувствителни на засушаване и ниски зимни температури. Поради ниската студоустойчивост се препоръчва да се отглеждат приземно при формировка Гюйо.

Гроздето на сорт мискет врачански натрупва достатъчно захари при сравнително ниска титруема киселинност. Подходящ е за производство на бели вина, а само в отделни години за висококачествени десертни вина.

Виното се характеризира с пищен флорален букет, който приковава вниманието с микс от виолетки, полски цветя, петуния, теменужки и сушени билки. На небцето е с финно, леко тяло с добра свежест и баланс. Дребни жълти плодове, ядливи цветя и много дълъг запомнящ се финал.

Врачанският мискет е подходящ за комбиниране с мариновани риби, суши, пържена риба, салати и свежи сирена.

Вионие (Viognier)

Бялото грозде, синоним на северната Рона, вионие води двойствен живот и също се среща смесено със сира в червени вина както у дома, така и в чужбина. Само по себе си вионие произвежда златисто оцветени, ароматни бели вина с подчертани аромати на костилкови плодове (често се цитират кайсии и праскови), заедно с пълно тяло и често текстуриран вкус. Податлив е на високи нива на алкохол и ниски нива на освежаваща киселинност.

Вионие узрява в средата до края на сезона и като цяло предпочита по-топъл климат, за да изрази напълно своя ароматен потенциал. Въпреки че е тясно свързан с родния си регион Condrieu, в северната част на Рона на Франция, рядко се среща сортът много по на север от това. Наистина, той реагира полесно на по-топли условия на отглеждане по-на юг и по-топли региони по света, въпреки че в тези случаи внимателното лозарство и винопроизводство стават жизненоважни, за да се гарантира, че тенденцията на сорта да произвежда високи нива на захар, не произвежда "отпуснати" алкохолни вина, лишени от свежест .

Плодовете вионие са средно до късно зреещи и често дават вина с наситен златист цвят. Способността на сорта да произвежда високи нива на захар също редовно придава вискозно качество на неговите вина, заедно със съответните високи нива на алкохол.

Вионие е известен предимно със своя опияняващ аромат, често сравняван с кайсии и подобни костилкови плодове, включително праскови и орлови нокти. Вината му могат да бъдат и много билкови, с аромати на лайка, лавандула, мащерка и дори нотка на бор.

В отлежали екземпляри и по-сладки стилове този потенциално завладяващ билков профил е омекотен от нотки на мед.

Широко разпространено е мнението, че голяма част от отличителните аромати на вино вионие са продукти на ферментацията, която надхвърля 13 обемни процента алкохол, въпреки че това е нещо като неопределена тема. В същото време, ако има твърде много топлина по време на зреенето, гроздето може да даде пресилено, горещо алкохолно вино, на което липсва свежият, стоманен, кайсиев звън, който е част от привлекателността на сорта.

Някои производители насърчават повече ароматна сложност (и не малка степен на допълнителен текстурен интерес към небцето) чрез накисване на натрошени гроздове/плодове вионие за няколко часа преди пресоване и последваща ферментация. Някои от по-богатите версии също ще отговарят на ферментация в бъчви, понякога с помощта на нов дъб, въпреки че повечето вина вионие се правят в съдове от неръждаема стомана.

Трудният процес на балансиране на получаването на зрял сорт, но не прекалено узрял сорт, е довел до създаването на толкова много вина виноие с късна реколта. Докато винопроизводителите нетърпеливо чакат гроздето им да развие правилните вкусове, нивата на захарта скачат през покрива, често оставяйки лепкав стил на късна реколта като единствената опция.

Хранителните комбинации за вина вионие включват: сьомга на скара върху картофи "дофиноа"; пикантна салата от манго и кашу; глазирана кайсиева тарта.

Марселан (Marselan)

Скорошна кръстоска между два известни сорта червено грозде, гренаш и каберне совиньон. Високо цененото кръстосване сега се намира в ниши по целия свят от Китай до Уругвай с корени здраво в регионите Лангедок и Прованс в Южна Франция. Вината от марселан са със средно тяло с фини танини, добър цвят и характеристики на череша и касис.

Марселан е отгледан през 1961 г. от Френския национален институт за селскостопански изследвания (INRA) в департамент Еро на Лангедок-Русийон, в тяхната станция Domaine de Vassal в Марсейлан, на която е кръстено гроздето. Целта на тази развъдна програма е да се създадат високодобивни сортове с големи плодове.

Най-известният факт е, че марселан е един от седемте сорта, разрешени в апелациите Бордо и Бордо Супериер на малцинствена основа (пет до десет процента). Приемането му в региона, заедно с Albarino (Alvarinho), Arinarnoa, неизвестните Castets, Liliorila, Petit Manseng и Touriga Nacional, е насочено към борба с ефектите от изменението на климата върху лозята и вината на известния френски регион.

На други места сортът често се използва като компонент за смесване заедно с южните френски основни продукти Grenache, Syrah, Mourvèdre и Carignan.

Както и във Франция (където могат да бъдат намерени по-голямата част от насажденията), марселан е намерил дом в няколко джоба на Новия свят. Може би най-забележителното е стъпалото на сорта в Китай, където заема някои от китайско-френските демонстрационни лозя в провинция Хъбей, близо до Пекин.

Среща се и в части от Северна Испания, а именно Пенедес и Каталуния.

Комбинациите храни за вина марселан включват: печена агнешка плешка с чесън и розмарин; яхния от свинско и черен боб (фейхоада); леко подправена яхния от зеленчуци и леща.

Рубин (Rubin)

Тъмноципеста кръстоска на небиоло и сира, създадена в Плевен, България през 1944 г. Рубин се отглежда освен в България и в други централноевропейските държави – Молдова, Румъния и Словения, където се прави на качествени червени вина високо съдържание на антоцианини, съединенията, отговорни за цвета на червените вина.

За разлика от своя родител небиоло, рубин узрява сравнително рано. Постига добро тегло на ширата, осигурявайки добри алкохолни нива, за да балансира обилните си танини. Пиперливият вкус на рубин може да се отдаде на сира, както и приятният му смачкано-виолетов ароматен профил. Вината, направени от този сорт, често отлежават в бъчви, където ароматите на ванилия и дим могат да добавят към блясъка на вината и да омекотят допълнително танините.

Комбинациите с храни за вина Рубин включват: запържено телешко с чесън, телешко бургинон, инкрустирани с черен пипер агнешки котлети.

Памид.

Стар местен сорт. Памидът е най- разпространения сорт в традиционното българско лозарство. Известен е под името Пловдивана в Сърбия, а центърът на неговото отглеждане е Пловдив и селата в Родопската яка. Гроздовете са средноголеми, с цилиндрична или цилиндричноконична форма, полусбити до рехави.

Зърната са средно едри, овални, сочни, вкусни и сладки. Кожицата е крехка, тънка, червена, а при някои клонове – тъмночервена или розова. Сортът е родовит и е подходящ за къса резитба. Узрява през второто десетдневие на септември. Отличава се с много голяма родовитост. Най – добри качества развива, когато се отглежда на леки отцедливи почви на хълмисти терени. Сортът е средноустойчив на гниене, суша и застудяване. Гроздето натрупва достатъчно захари, но е с ниска киселинност. Вината произведени от него са леки и бедни на киселини и боя, но са добре приети на вътрешния пазар и са чудесни за прясна консумация.