Piroboridava

Пироборидава е давност, разположенамалко под сливането на реките Тротус и Сирет, на левия бряг на Сирет, на северозапад от село Пойана, община в окръг Галац.[1]

Първите археологически проучвания в района са проведени отВасилеПаурванпрез1913 г. Това е последвано от проучването на обекта чрез изследвания, проведени от Василе Парван иДжорджСтивън през1926 г. Дейността е продължена чрез системни проучвания на "Цитаделата" и околностите ѝ от екипи от археолози, ръководени от РадуВулпеиЕкатеринаДунареану-Вулпев периода1927-1931 г., 1939-1940 г. и 1949-1950 г.

Последен Периодът на задълбочени систематични проучвания на обекта "Пояна" е този, проведен между 1985-1990 г. чрез сътрудничеството на Института по археология в Яш и Смесения музей в Текучи, като екипът е ръководен от археолога Силвия Теодор, към която се присъединяват Стела Цау и Мирча Нику.[2]

Разположено на откос, отделен от високата тераса на Сирет, селището е било защитено от три страни със стръмни и особено високи оврази, а от четвъртата - с вълна със съответния ров, която го отделя от останалата част на терасата. Отвъд нея обаче продължава обитаването с характер на гражданско селище, а по-нататък, на територията на селището, се простира некрополът, в рамките на който са идентифицирани и гробоветумула. В акропола разкопките са установили - припокривайки се със селище от бронзоватаепоха, както и със следи от халщатски тип - шест нива на гето-дакийско обитаване, продължило от IV в. пр. н. е. до I в. сл. н. е. Животът на селището приключва в условията на ожесточения дако-римски конфликт. Поради многократното нарушаване на депозитите могат да бъдат идентифицирани само жилища от последния период, но след непълните останки, които могат да бъдат уловени в по-старите нива, изглежда, че те са били подобни.

Църква "Свети Никола" - (Бану)

Притворна църква, със заоблена олтарна апсида. Входната врата на църквата има в горната си част отвор в тристенна арка. Същата трилицева арка се открива и при входните врати към олтара, практикувана в стенния иконостас, с дебелина 60 см. Притворът и наосът имат квадратни форми и са разделени от двойна арка, широка 120 см. Над притвора се издига камбанарията с квадратна основа, а над наоса се развива цилиндричната кула на Пантократора.

Наос на църквата, със заоблена олтарна апсида. Входната врата на църквата има в горната си част отвор в тристенна арка. Същата трилицева арка се намира и при входните врати към олтара, практикувана в стенния иконостас, с дебелина 60 см. Притворът и наосът имат квадратни форми и са разделени от двойна арка, широка 120 см. Над притвора се издига камбанарията с квадратна основа, а над наоса се развива цилиндричната кула на Пантократора.

Външните стени са разделени на два регистъра чрез тухлен пояс, поставен на ъгъла. Същият орнаментален мотив се повтаря и при корниза. Дълги нишки, завършващи с лък в скоби, преминават над двата регистъра и придават на църквата ескалираща линия. Строителството на църквата започва през 1800 г. и е осветена през 1807 г., а ограждащата стена е завършена през 1868 г. Тя е на 200 години и е единствената, заобиколена от оградна стена, която е запазена цяла.

Основателите, бан Николае Лентин и съпругата му Катинка, са гърци, дошли в Молдова с княз Александру Моруци. Те имат само един син - Йоан, който умира млад. Неговият гроб се намира в югозападната част на църквата. След смъртта на сина си Лентинови посвещават църквата на манастира Неамц, на който подаряват и двата имота от Нъртещи и Писку Ковурлуи с площ 1800 дка. От югозападната страна е имало глинени килии.

През 1857 г. е сменена ламарината на покрива и е построено преддверие; през 1893 г. са укрепени югоизточният ъгъл и североизточният ъгъл на стената.
Земетресението от 1901 г. поврежда камбанарията и иконостаса, едва през 1926 г. започва ремонт по проект, изготвен от Комисията за историческите паметници. Вътрешната мазилка също е възстановена от художника И. Думитриу от Течучи. Освещаването на църквата се състои на 5 декември 1937 г. Земетресението от 1940 г. напълно разрушава кулата на Пантократор.

мемориална къща "Костаче Негри"

Музеят е основан в имението на семейство Костаче Негри, построено в началото на XIX в. в стила на селската къща от Молдова, от развит тип. През 1943 г. сградата е обявена за исторически паметник и е взето решение тя да бъде превърната в музей. Това намерение се реализира едва след 25 години, като настоящата организационна формула е открита на 21 май 1986 г. В седемте изложбени зали са изложени мебели и предмети на декоративното изкуство от известни европейски стилове, които са били на мода в болярските салони от този период; картини, фотографии и документи, свързани с живота и дейността на Коста Негри, неговото семейство и сътрудници. Изложени са и културни ценности с мемориална стойност, свързани с личности като: Михаил Когалничану, Николае Бълческу, Василе Алекандри, Александру Йоан Куза и др. По този начин може да се възприеме по-последователно средата, в която се проявява паспортисткият, унионисткият дух, както и начинът, по който те се материализират през един век (XIX) в румънския свят, свързан с европейската цивилизация.

Вълна на Атанарич

Град: От Стойчани до Тофлеа

Адрес: Източният край в Лунка Прутулуй от територията на село Стоичани до местността Бръшляни-Тофлеа, на левия бряг на река Сирет, в северозападната част на окръг Галац - код LMI (Списък на историческите паметници): GL-I-s-A-02975

Идвайки от района на Готланд на Балтийско море, в началото на III в. готите се заселват в района на север от Черно море, заемайки огромна територия в широкия диапазон между Дон и лимеса на Долен Дунав. Атанарик, водач на консервативната група готи, се опитва усилено да се противопостави на хуните, които идват като валяк, предизвиквайки движението на няколко племена и изтласквайки ги пред себе си.

Първият опит за защита на Атанарик очевидно се провежда на линията на Днестър и се оказва безрезултатен, както свидетелства хрониката на Амиан Марцелин, защото хуните преминават Днестър по брод и на импровизирани салове, на мехове, обкръжавайки вестготската армия, която е принудена да отстъпи. Атанарик успява да прегрупира силите си и да организира втора отбрана, според същия Аммиан, в район с височини, където са издигнати "високи стени".

Имението Хрисовелони

Гидигени, окръг Галац

Историята на имението от Гидигени се корени в смелото минало на младия Зани Крисовелони, който бяга от островчето Хиос и се озовава в румънските земи, където развива успешен бизнес със зърно и дървен материал. Този предприемчив дух пристига през 1848 г. в Галац и скоро създава едно от най-мощните банкови предприятия - банка "Крисовелони". Тази банка е една от най-проспериращите в междувоенния период, като разширява дейността си до Виена, Париж или Ню Йорк. През 1879 г. имението в Гидигени е купено от Никола Крисовелони, племенник на Зани, от Димитрие Маврокордат. Тук 8 години по-късно е построено имение с прилежащите му сгради, като всичко е много модерно за онова време: романтична архитектура, розови градини, водни басейни, боулинг, два тенис корта, единият от които е покрит и представлява единственият по рода си в Европа по онова време, централна отоплителна система и радиатори, стаите се отопляват с подово отопление.

Семейство Chrissoveloni участва в развитието на Ghidigeni, като построява църква, училище и три фабрики - за тухли, спирт и оцет. В имението пристигала тогавашната аристокрация, като това място било известно с партитата си. Сред забележителните гости била кралската двойка на Румъния, а кралица Мария станала една от най-добрите приятелки на Сибила Кришовелони, съпруга на Жан (син на Никола). По време на Първата световна война двете дами инсталират полева болница в двореца - подход, в който се включват и дъщерите на кралицата, като тук е основано Дружеството за бърза помощ "Кралица Мария". През 1948 г. имението е национализирано, като изпълнява функциите на държавно земеделско стопанство, а след това и на училище за деца със специални нужди. През 2004 г. ансамбълът е върнат на наследниците на семейство Крисовелони.

Манастир "Успение Богородично", Адам

Село Адам, община Дръгушени, съдия. Галац
Исторически паметник
Празници: Успение Богородично и Лечебен извор
Игуменка: монахиня Анастасия Цимбру

Разположен в с. Адам, община Дръгушени, на хълм, който доминира над цялото село, манастирът Адам е един от най-важните стари отшелници в цялата южна част на Молдова. Достъпът до манастира може да се осъществи или от националния път DN 26 Галац - Бърлад, между Бурсучани и Бърлад, или от окръжния път DJ 251A Текучи - Тг. Бужор, през Фундеану

Историк

Местна традиция, непотвърдена от историческа гледна точка,

гласи, че първото монашеско селище е основано в частите на Адам в средата на XVI в., когато един монах, дошъл от Изток, показва на богат пастир от горите по тези места икона на чудотворната Божия майка, предлагайки му да построи тук скит. Така навярно е щяла да бъде построена първата дървена църква, посветена на "Вси светии". Единодушно признатите исторически документи обаче твърдят, че манастирът е основан от капитан Адам в средата на XVII в., като църквата е осветена на 14 октомври 1652 г.

През 1685 г. митрополит Сава и великите боляри потвърждават желанието на основателите и игумена Леонтий манастирът да бъде посветен на Синайската планина. По-късно, на 5 юли 1759 г., игуменът Йорест Мовила пише на княз Теодор Калимах, че след мащабни реставрационни работи решава да посвети този манастир на митрополитската църква в Яш,

Описание

В архитектурно отношение църквата е с плосък план, с многоъгълни апсиди отвън и полукръгли отвътре. Стените са дебели, около 1,5 м. От западната страна църквата е подпряна на два контрафорса. Олтарът е със свод в полукалотина, завършен с широка арка и добавен.

Наосът е сводест, а няколко арки обрамчват тесните апсиди. Наосът е отделен от притвора чрез арка в полуцилиндър. Притворът е сводест, с прозорец на север и на юг, а преддверието е затворено, с достъп от юг. Картината, изработена с маслени бои и темпера, е реставрирана през 2006-2007 г. заедно с иконостаса с голяма художествена стойност, датиращ от XVIII в.

Най-старият известен надпис на църквата датира от 1869 г. и споменава: "В дните на превъзнесения господар Карол I, на 20 октомври 1869 г., 20, с помощта на Всевишния и Пресвета Богородица, тази църква беше ремонтирана".

Манастир Буциуени

Манастирът датира от първата половина на XV в., като се счита за едно от най-старите манастирски огнища в окръг Галац.

Манастир Бучумени Храм:Троица
Адрес: рог. Buciumeni, 807060, jud. Галац
Достъп: от Текучи (13,5 км) на север и от Балад (35 км) на юг, по DN 54/E 58 1 до разклона на запад, близо до Гарти Берхечи, по DJ 252 G Ţepu-Tecuşoru Sec-Buciumeni 15 км (GPS: 46°2'2.59 "N, 27°17'30.26 "E)
Игуменка: stavrofora Macrina HumăКонтакт: 40236822706

Манастир Buciumeni, легенда

Според някои изследователи около 1430 г. в Бучиуени би трябвало да е имало отшелнически манастир на монахини, като дървената църква на манастира е била посветена на Свети Николай. Запазено е името на основателя, около 1700 г., сердар Манолаш Радовичи, който напълно затиска скита Буциуени, като по това време начело на общността на монахините е монахинята Мафта.

През 1750 г. скитът става метох на римското епископство, като посвещението на скита по това време е на Светата Троица. През 1840-1844 г. са построени тухлената църква и камбанарията. Със закона за секуларизация на манастирските имоти от 1863 г. манастирът е закрит, като тук остават само 12 възрастни монахини, повечето от които се разпределят в манастирите Адам, Агапия и Варатек.

Под пастирството на епископа на Долен Дунав Мелхиседек Штефанеску (1865-1879 г.) Буциену отново става манастир. Въпреки че е официално разпуснат по време на комунистическия период, няколко монахини остават в селището. От 1990 г. манастирският живот придобива нов дъх благодарение на грижите на Негово Високопреосвещенство Касиан Кръчюн, архиепископ на Долен Дунав.