Археологически забележителности на територията на МИГ „Перущица-Родопи“

Територията на МИГ „Перущица – Родопи“ въпреки скромната си площ е съхранила значими археологически паметници.

„Линът“ в с. Бойково.

Според някои легенди това е светилище за жертвоприношения, според други – за кръщенета. Намира се на около 1350 м надморска височина. Версията на археологическият музей в град Пловдив е, че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения. В света има само още едно подобно светилище – в село Петра „Лозенградско, Турция”.

Ситовски надписи

На около три километра северно от с. Ситово, между реките Ситовска и Лилковска се намира връх Щутгард, увенчан с руини на стара крепост. На изток от него, отвъд Ситовската река и шосето на около 100 метра нагоре по склона на отвесна скала, отчасти покрита с друга, се намира Ситовският надпис. Той е открит от д-р Александър Пеев през 1926 г. Буквите са издълбани на високо, труднодостъпно място върху отвесна и добре изгладена повърхност на скалата образуват своеобразна ивица, широка около 30 см. Писмото се състои от остро врязани черти свързани в отделни знаци и фигури. Съществува и твърдение, че Ситовският надпис не е дело на човешка ръка, а по - скоро природно образувание.

Крепостта Света Юстина

Останките от тази древна крепостна твърдина се намират южно от село Устина. Историците я посочват като една от съставните части на северно родопските крепостни съоръжения, които са пазили подстъпите към вътрешността на планината. Тя не е проучвана задълбочено и почти мимоходом се упоменава в археологическата литература, като се сочи, че тя е една от деветте крепости, които цар Иван Александър е получил от Византия за обещаната от него помощ срещу Йоан Кантакузин. Останките и се намират на изолирана планинска височина на около три километра южно от селото в близост до южния край на скалистия планински хребет, назоваван от населението с името Кулата. Тя се е издигала на височина между 50 и 150 метра, почти кръгла по форма скала, с отвесни откоси. От нея са останали оскъдни следи. В подножието на скалата извира леденостуден извор, за който има предание, че е бил аязмо на параклис посветен на Свети Георги Победоносец, свидетелство за дълбокия корен на християнството в този край.

Праисторическо селище

Най-ранните останки са от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 - 6 000-г. пр. Хр до към 1 000 пр. Хр. Намерени са на около 1, 5-км североизточно от града (при карстовия извор Пастуша и скално светилище, върху което е построена по-късно Червената църква). На същото място се формира и тракийско селище, просъществувало през римската епоха (I–IV в. сл. Хр) и през последвалите исторически периоди. За съществено тракийско присъствие в района свидетелства и наличието на значителен брой надгробни могили (29-на брой по неофициални данни). Предполага се, че днешната Перущица е наследник на античното селище.

Червената църква

Червената църква е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, архитектурен и археологически паметник от национално значение. Статут на национален античен паметник получава през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид - през 1966 година.

Червената църква е раннохристиянска базилика, която се намира на 2 километра североизточно от Перущица. Началото на селищния живот е поставено около VI век пр. Хр. Изградена е през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Централната сграда е с форма на четирилистник, разположена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план. Останките са основната част от църквата и включват четириконхалното пространство, заедно с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32, 45 метра и ширина - 29 метра.